Пак ще види мойта вила

погледа ми умилен –

чака срещата красива

след измъчения ден

петъчен. Денят на майстор,

цяла седмица лелян,

как кофраж кова, а растер

образ в точки е събрал

тази цяла олелия

на подем и на градеж;

как бетона със мистрия

мокър гладя и поглеж:

арматурата е скрита

и крепи етажа цял!

Някой, ще ми се, да пита

колко пот за туй съм дал.

За пари да не говорим –

цялата заплата – там!

А израстнала на двора

вилата, едвам-едвам,

се издига сред дървета

над короните им чак...

И събирам от парчета

образът ú в полумрак.