6 сент. 2014 г., 09:45

Градеж

391 0 0

Пак ще види мойта вила

погледа ми умилен –

чака срещата красива

след измъчения ден

петъчен. Денят на майстор,

цяла седмица лелян,

как кофраж кова, а растер

образ в точки е събрал

тази цяла олелия

на подем и на градеж;

как бетона със мистрия

мокър гладя и поглеж:

арматурата е скрита

и крепи етажа цял!

Някой, ще ми се, да пита

колко пот за туй съм дал.

За пари да не говорим –

цялата заплата – там!

А израстнала на двора

вилата, едвам-едвам,

се издига сред дървета

над короните им чак...

И събирам от парчета

образът ú в полумрак.  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...