6 сент. 2014 г., 09:45

Градеж

394 0 0

Пак ще види мойта вила

погледа ми умилен –

чака срещата красива

след измъчения ден

петъчен. Денят на майстор,

цяла седмица лелян,

как кофраж кова, а растер

образ в точки е събрал

тази цяла олелия

на подем и на градеж;

как бетона със мистрия

мокър гладя и поглеж:

арматурата е скрита

и крепи етажа цял!

Някой, ще ми се, да пита

колко пот за туй съм дал.

За пари да не говорим –

цялата заплата – там!

А израстнала на двора

вилата, едвам-едвам,

се издига сред дървета

над короните им чак...

И събирам от парчета

образът ú в полумрак.  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...