28 jun 2012, 16:07

Градинари за моята душа...

1.8K 0 0

Нека бъдем признателни на хората, които ни правят щастливи.

Те са чудните градинари, чрез които разцъфтяват душите ни.

/Марсел Пруст/ 

 

Много стихове има... с толкова чувство

за сърца наранени,

за силни жени ...

Всеки казва – „Това е изкуство!”

Любов - НЕ споделена...

рана, която кърви...

за болка, която не спира...

за студ, за умора,

за сърце, което мъчително бавно умира...

 

Много стихове има... много поети...

А за тез, които ни радват, кой ще напише прекрасни куплети?

Искам стиховете си да посвещавам

на тези, другите, които не ме карат да страдам!

Тези, който сърдечно ме поздравят!

Които с дребен жест и усмивка ме сутрин давяват!

Тези, който въпреки грешките ми,  ме уважават...

Тези, който надежда ми дават!

Да пиша за тях... Те заслужават!!!

 

Дали е малко, или много

това, от което се нуждая?

Ще споделя... Вие кажете... Аз не зная...

Едно – „Здравей!”

Една – усмивка!

Една подадена ръка!

Една шега по време на почивка!

Въпросче – „Как си?”  от душа...

Две грейнали очи,  усещане за топлина...

 

За това аз искам  да пиша...

Да прошепна тихичко – „Благодаря!”

Не, не искам на силна жена да приличам...

Нека да мога на някой до мен да разчитам!

Нека да мога спокойно  да кажа – „Обичам...”

Нека да кажа "Вярвам!", без да сгреша.

Нека да бъда щастлива слаба жена...

с градинари за мойта Душа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...