Нека бъдем признателни на хората, които ни правят щастливи.
Те са чудните градинари, чрез които разцъфтяват душите ни.
/Марсел Пруст/
Много стихове има... с толкова чувство
за сърца наранени,
за силни жени ...
Всеки казва – „Това е изкуство!”
Любов - НЕ споделена...
рана, която кърви...
за болка, която не спира...
за студ, за умора,
за сърце, което мъчително бавно умира...
Много стихове има... много поети...
А за тез, които ни радват, кой ще напише прекрасни куплети?
Искам стиховете си да посвещавам
на тези, другите, които не ме карат да страдам!
Тези, който сърдечно ме поздравят!
Които с дребен жест и усмивка ме сутрин давяват!
Тези, който въпреки грешките ми, ме уважават...
Тези, който надежда ми дават!
Да пиша за тях... Те заслужават!!!
Дали е малко, или много
това, от което се нуждая?
Ще споделя... Вие кажете... Аз не зная...
Едно – „Здравей!”
Една – усмивка!
Една подадена ръка!
Една шега по време на почивка!
Въпросче – „Как си?” от душа...
Две грейнали очи, усещане за топлина...
За това аз искам да пиша...
Да прошепна тихичко – „Благодаря!”
Не, не искам на силна жена да приличам...
Нека да мога на някой до мен да разчитам!
Нека да мога спокойно да кажа – „Обичам...”
Нека да кажа "Вярвам!", без да сгреша.
Нека да бъда щастлива слаба жена...
с градинари за мойта Душа...
© Ирен Всички права запазени