Hathor (Геновева Симеонова)
32 461

24 mar 2021, 21:13

Градината

Poesía » Otra

929 5 14

Градината виси си там във нищото,

под нея стичат се реки шумящи,

леха зюмбюли и леха тревожност -

дали и дните ми не са висящи.

Там в нищото ухае сладострастно

и мога пак със лекота да дишам.

Не спя, навярно съм във рая,

или в градините на Семирамида.

Миражните цветя са тъй прекрасни,

да бях художник да ги нарисувам...

Не искам да се връщам в свойто тяло,

не мога като Господ да възкръсвам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

щураче (любимка)

Силна образност. Браво

2021-03-25T20:48:21+02:00
Hathor (Геновева Симеонова)

Благодаря на всички ви! Деа, не беше сън.

2021-03-25T10:21:15+02:00
Karolin (А. А)

И аз още виждам поляните и се чудя реално ли беше или сън, но вие го описвате прекрасно. Адмирации!

2021-03-25T10:09:16+02:00
Скитницa

Вероятно съществуват тези градини! Щастливка си, Гени, че си ги видяла...
Много красив стих! Усещането, сякаш ме настигна...

2021-03-25T09:53:58+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Харесва ми!
Поздравления, Геновева!

2021-03-25T07:09:04+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0