Mar 24, 2021, 9:13 PM

Градината

  Poetry » Other
931 5 14

Градината виси си там във нищото,

под нея стичат се реки шумящи,

леха зюмбюли и леха тревожност -

дали и дните ми не са висящи.

 

Там в нищото ухае сладострастно

и мога пак със лекота да дишам.

Не спя, навярно съм във рая,

или в градините на Семирамида.

 

Миражните цветя са тъй прекрасни,

да бях художник да ги нарисувам...

Не искам да се връщам в свойто тяло,

не мога като Господ да възкръсвам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силна образност. Браво
  • Благодаря на всички ви! Деа, не беше сън.
  • И аз още виждам поляните и се чудя реално ли беше или сън, но вие го описвате прекрасно. Адмирации!
  • Вероятно съществуват тези градини! Щастливка си, Гени, че си ги видяла...
    Много красив стих! Усещането, сякаш ме настигна...
  • Харесва ми!
    Поздравления, Геновева!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...