Градината виси си там във нищото,
под нея стичат се реки шумящи,
леха зюмбюли и леха тревожност -
дали и дните ми не са висящи.
Там в нищото ухае сладострастно
и мога пак със лекота да дишам.
Не спя, навярно съм във рая,
или в градините на Семирамида.
Миражните цветя са тъй прекрасни,
да бях художник да ги нарисувам...
Не искам да се връщам в свойто тяло,
не мога като Господ да възкръсвам.