11 jun 2006, 23:13

ГРАДИНАТА НА ЧЕРНИТЕ РОЗИ

  Poesía
975 0 5

ГРАДИНАТА НА ЧЕРНИТЕ РОЗИ


Черна пръст магически думи
Всичко различно е тук
Гърмящи стонове и дяволски бури
Но никой не чува никакъв звук
Мракът царува във тази пустош
Не можеш нищо да видиш
Пипаш докосваш и бързо се дръпваш
Искаш да избягаш но къде ще отидеш
Наоколо всичко е скрито от тръни
И няма изход оттук
Никой не чува твоите думи
Сякаш дори не издаваш и звук


Ръцете ти парят от болка изгаряш
Но нищо не можеш ти да направиш
Питаш се трескаво това ли е края
Искаш в сълзи болката да удавиш
Краката ти треперят не можеш да ходиш
И падаш изведнъж на земята
Но и да беше добре къде ли ще бродиш
Със този леден пожар във душата
Студено е и търсиш къде да се скриеш
Оглеждаш наоколо ни жива душа
Потъваш във мъка и без да се криеш
Започваш да плачеш във самота


Градината на черните рози
Твоя тъжен край наближава
Градина на черните рози
Никой не вярва във твоята вяра


В градината на черните рози
Ще срещнеш красива черна жена
В градината на черните рози
Тя те зове - С мене ела


Градината на черните рози
Ти преминаваш отвъд реката
В градината на черните рози
Защото така е решила съдбата

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А това много ми хареса...
  • Благодаря ви за анализите! Съзнателно съм избягвал точки и запетаи, имам право да го правя. За ритъма, малко е тромаво, писано е преди шест години, вярно е че няма сюжет. Идеята е да се обрисува картина, толкова тягостна и безнадеждна, че дори чувствата се долавят трудно и се размиват. Реката не е Стикс, тя само илюстрира границата с абсолютната нищета. Проблем няма в стихотворението, следователно няма и избран път към самоубийство. Моля, възприемайте го като есенция, като изображение на постпроблематичност. Поздрави!
  • Колебая се между 4 и 5, ама 5! Като техника е добре издържано, като ритъм с леки залитания, като рими тук-таме неточни, но не грубо... не грубо! Но няма сюжет - просто развитие на действие от никъде за никъде, ако приемем, че реката накрая е Стикс - следователно "градината на черните рози" е царството на Хадес, само че липсва лодкаря, който да преведе главното лице през реката, но и това не е проблем, защото главното лице преплува само реката, т.е. избрало е пътят на самоубийството, а лодкарят превозва само такива, на които вече е дошло времето! Подозирам, че едва ли си имал това в предвид, но точно тази възможност за тълкуване в последният ти куплет, осмисля стихотворението и го прави от моя гледна точка за 5!
  • Допадна ми!Би било добре да има някоя точка,запетая,но ти си знаеш.И така ми харесва.
    Поэдрав!
  • Ей браво много е хубаво!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...