11.06.2006 г., 23:13

ГРАДИНАТА НА ЧЕРНИТЕ РОЗИ

979 0 5

ГРАДИНАТА НА ЧЕРНИТЕ РОЗИ


Черна пръст магически думи
Всичко различно е тук
Гърмящи стонове и дяволски бури
Но никой не чува никакъв звук
Мракът царува във тази пустош
Не можеш нищо да видиш
Пипаш докосваш и бързо се дръпваш
Искаш да избягаш но къде ще отидеш
Наоколо всичко е скрито от тръни
И няма изход оттук
Никой не чува твоите думи
Сякаш дори не издаваш и звук


Ръцете ти парят от болка изгаряш
Но нищо не можеш ти да направиш
Питаш се трескаво това ли е края
Искаш в сълзи болката да удавиш
Краката ти треперят не можеш да ходиш
И падаш изведнъж на земята
Но и да беше добре къде ли ще бродиш
Със този леден пожар във душата
Студено е и търсиш къде да се скриеш
Оглеждаш наоколо ни жива душа
Потъваш във мъка и без да се криеш
Започваш да плачеш във самота


Градината на черните рози
Твоя тъжен край наближава
Градина на черните рози
Никой не вярва във твоята вяра


В градината на черните рози
Ще срещнеш красива черна жена
В градината на черните рози
Тя те зове - С мене ела


Градината на черните рози
Ти преминаваш отвъд реката
В градината на черните рози
Защото така е решила съдбата

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А това много ми хареса...
  • Благодаря ви за анализите! Съзнателно съм избягвал точки и запетаи, имам право да го правя. За ритъма, малко е тромаво, писано е преди шест години, вярно е че няма сюжет. Идеята е да се обрисува картина, толкова тягостна и безнадеждна, че дори чувствата се долавят трудно и се размиват. Реката не е Стикс, тя само илюстрира границата с абсолютната нищета. Проблем няма в стихотворението, следователно няма и избран път към самоубийство. Моля, възприемайте го като есенция, като изображение на постпроблематичност. Поздрави!
  • Колебая се между 4 и 5, ама 5! Като техника е добре издържано, като ритъм с леки залитания, като рими тук-таме неточни, но не грубо... не грубо! Но няма сюжет - просто развитие на действие от никъде за никъде, ако приемем, че реката накрая е Стикс - следователно "градината на черните рози" е царството на Хадес, само че липсва лодкаря, който да преведе главното лице през реката, но и това не е проблем, защото главното лице преплува само реката, т.е. избрало е пътят на самоубийството, а лодкарят превозва само такива, на които вече е дошло времето! Подозирам, че едва ли си имал това в предвид, но точно тази възможност за тълкуване в последният ти куплет, осмисля стихотворението и го прави от моя гледна точка за 5!
  • Допадна ми!Би било добре да има някоя точка,запетая,но ти си знаеш.И така ми харесва.
    Поэдрав!
  • Ей браво много е хубаво!!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...