ГРАДИНАТА НА ЧЕРНИТЕ РОЗИ
ГРАДИНАТА НА ЧЕРНИТЕ РОЗИ
Черна пръст магически думи
Всичко различно е тук
Гърмящи стонове и дяволски бури
Но никой не чува никакъв звук
Мракът царува във тази пустош
Не можеш нищо да видиш
Пипаш докосваш и бързо се дръпваш
Искаш да избягаш но къде ще отидеш
Наоколо всичко е скрито от тръни
И няма изход оттук
Никой не чува твоите думи
Сякаш дори не издаваш и звук
Ръцете ти парят от болка изгаряш
Но нищо не можеш ти да направиш
Питаш се трескаво това ли е края
Искаш в сълзи болката да удавиш
Краката ти треперят не можеш да ходиш
И падаш изведнъж на земята
Но и да беше добре къде ли ще бродиш
Със този леден пожар във душата
Студено е и търсиш къде да се скриеш
Оглеждаш наоколо ни жива душа
Потъваш във мъка и без да се криеш
Започваш да плачеш във самота
Градината на черните рози
Твоя тъжен край наближава
Градина на черните рози
Никой не вярва във твоята вяра
В градината на черните рози
Ще срещнеш красива черна жена
В градината на черните рози
Тя те зове - С мене ела
Градината на черните рози
Ти преминаваш отвъд реката
В градината на черните рози
Защото така е решила съдбата
Свързани произведения
Коментари
-
А това много ми хареса...
-
Благодаря ви за анализите! Съзнателно съм избягвал точки и запетаи, имам право да го правя. За ритъма, малко е тромаво, писано е преди шест години, вярно е че няма сюжет. Идеята е да се обрисува картина, толкова тягостна и безнадеждна, че дори чувствата се долавят трудно и се размиват. Реката не е Стикс, тя само илюстрира границата с абсолютната нищета. Проблем няма в стихотворението, следователно няма и избран път към самоубийство. Моля, възприемайте го като есенция, като изображение на постпроблематичност. Поздрави!
-
Колебая се между 4 и 5, ама 5! Като техника е добре издържано, като ритъм с леки залитания, като рими тук-таме неточни, но не грубо... не грубо! Но няма сюжет - просто развитие на действие от никъде за никъде, ако приемем, че реката накрая е Стикс - следователно "градината на черните рози" е царството на Хадес, само че липсва лодкаря, който да преведе главното лице през реката, но и това не е проблем, защото главното лице преплува само реката, т.е. избрало е пътят на самоубийството, а лодкарят превозва само такива, на които вече е дошло времето! Подозирам, че едва ли си имал това в предвид, но точно тази възможност за тълкуване в последният ти куплет, осмисля стихотворението и го прави от моя гледна точка за 5!
-
Допадна ми!Би било добре да има някоя точка,запетая,но ти си знаеш.И така ми харесва.
Поэдрав! -
Ей браво много е хубаво!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
