11 июн. 2006 г., 23:13

ГРАДИНАТА НА ЧЕРНИТЕ РОЗИ

974 0 5

ГРАДИНАТА НА ЧЕРНИТЕ РОЗИ


Черна пръст магически думи
Всичко различно е тук
Гърмящи стонове и дяволски бури
Но никой не чува никакъв звук
Мракът царува във тази пустош
Не можеш нищо да видиш
Пипаш докосваш и бързо се дръпваш
Искаш да избягаш но къде ще отидеш
Наоколо всичко е скрито от тръни
И няма изход оттук
Никой не чува твоите думи
Сякаш дори не издаваш и звук


Ръцете ти парят от болка изгаряш
Но нищо не можеш ти да направиш
Питаш се трескаво това ли е края
Искаш в сълзи болката да удавиш
Краката ти треперят не можеш да ходиш
И падаш изведнъж на земята
Но и да беше добре къде ли ще бродиш
Със този леден пожар във душата
Студено е и търсиш къде да се скриеш
Оглеждаш наоколо ни жива душа
Потъваш във мъка и без да се криеш
Започваш да плачеш във самота


Градината на черните рози
Твоя тъжен край наближава
Градина на черните рози
Никой не вярва във твоята вяра


В градината на черните рози
Ще срещнеш красива черна жена
В градината на черните рози
Тя те зове - С мене ела


Градината на черните рози
Ти преминаваш отвъд реката
В градината на черните рози
Защото така е решила съдбата

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А това много ми хареса...
  • Благодаря ви за анализите! Съзнателно съм избягвал точки и запетаи, имам право да го правя. За ритъма, малко е тромаво, писано е преди шест години, вярно е че няма сюжет. Идеята е да се обрисува картина, толкова тягостна и безнадеждна, че дори чувствата се долавят трудно и се размиват. Реката не е Стикс, тя само илюстрира границата с абсолютната нищета. Проблем няма в стихотворението, следователно няма и избран път към самоубийство. Моля, възприемайте го като есенция, като изображение на постпроблематичност. Поздрави!
  • Колебая се между 4 и 5, ама 5! Като техника е добре издържано, като ритъм с леки залитания, като рими тук-таме неточни, но не грубо... не грубо! Но няма сюжет - просто развитие на действие от никъде за никъде, ако приемем, че реката накрая е Стикс - следователно "градината на черните рози" е царството на Хадес, само че липсва лодкаря, който да преведе главното лице през реката, но и това не е проблем, защото главното лице преплува само реката, т.е. избрало е пътят на самоубийството, а лодкарят превозва само такива, на които вече е дошло времето! Подозирам, че едва ли си имал това в предвид, но точно тази възможност за тълкуване в последният ти куплет, осмисля стихотворението и го прави от моя гледна точка за 5!
  • Допадна ми!Би било добре да има някоя точка,запетая,но ти си знаеш.И така ми харесва.
    Поэдрав!
  • Ей браво много е хубаво!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...