6 jul 2018, 10:19

Градска жега

  Poesía » Otra
579 0 4

Въобще не мислех днес да ви разказвам,

музата ми съвсем се изпари.

От тия жеги истински се смазвам,

не правя нищо, толкоз ме мързи.

 

Какво ми трябва в тоя припек, задух,

освен да си отворя бири три

и да лентяйствам търсейки прохлада,

по мене всичко вече се топи.

 

В притихнал парк под сенките да крача

и после без да мисля, ей така

да скоча във фонтан, щом падне здрача.

Не искам друго в тая мараня.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...