Въобще не мислех днес да ви разказвам,
музата ми съвсем се изпари.
От тия жеги истински се смазвам,
не правя нищо, толкоз ме мързи.
Какво ми трябва в тоя припек, задух,
освен да си отворя бири три
и да лентяйствам търсейки прохлада,
по мене всичко вече се топи.
В притихнал парк под сенките да крача
и после без да мисля, ей така
да скоча във фонтан, щом падне здрача.
Не искам друго в тая мараня.
© Данаил Таков All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!