6.07.2018 г., 10:19

Градска жега

577 0 4

Въобще не мислех днес да ви разказвам,

музата ми съвсем се изпари.

От тия жеги истински се смазвам,

не правя нищо, толкоз ме мързи.

 

Какво ми трябва в тоя припек, задух,

освен да си отворя бири три

и да лентяйствам търсейки прохлада,

по мене всичко вече се топи.

 

В притихнал парк под сенките да крача

и после без да мисля, ей така

да скоча във фонтан, щом падне здрача.

Не искам друго в тая мараня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...