9 jun 2021, 10:29

Градският часовник

  Poesía » Otra
496 0 2

Протяга ръцете си градският страж,

от каменна кула тиктака, не спира.

Натрупа години, за пенсия стаж.

Часовници стари, кой пенсионира?

 

Да бъде на място и все да брои

секунди крилати и час подир час.

Минути, години, човешки съдби...

Не ви ли е мъчно на някой от вас?

 

За тази нелека съдба и живот,

да бъде на място, ръце да върти.

Да гледа самотен към синия свод

и все да брои, да брои, да брои...

 

Не помня кога, откъде съм разбрал

за майстора, който живот му дари.

От свойто сърце частица му дал,

на кръглия час, като жив да трепти.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...