Градският часовник
496
0
2
Протяга ръцете си градският страж,
от каменна кула тиктака, не спира.
Натрупа години, за пенсия стаж.
Часовници стари, кой пенсионира?
Да бъде на място и все да брои
секунди крилати и час подир час.
Минути, години, човешки съдби...
Не ви ли е мъчно на някой от вас?
За тази нелека съдба и живот,
да бъде на място, ръце да върти.
Да гледа самотен към синия свод
и все да брои, да брои, да брои...
Не помня кога, откъде съм разбрал
за майстора, който живот му дари.
От свойто сърце частица му дал,
на кръглия час, като жив да трепти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хари Спасов Все права защищены
