Градският часовник
502
0
2
Протяга ръцете си градският страж,
от каменна кула тиктака, не спира.
Натрупа години, за пенсия стаж.
Часовници стари, кой пенсионира?
Да бъде на място и все да брои
секунди крилати и час подир час.
Минути, години, човешки съдби...
Не ви ли е мъчно на някой от вас?
За тази нелека съдба и живот,
да бъде на място, ръце да върти.
Да гледа самотен към синия свод
и все да брои, да брои, да брои...
Не помня кога, откъде съм разбрал
за майстора, който живот му дари.
От свойто сърце частица му дал,
на кръглия час, като жив да трепти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
