Jun 9, 2021, 10:29 AM

Градският часовник 

  Poetry » Other
240 0 2

Протяга ръцете си градският страж,

от каменна кула тиктака, не спира.

Натрупа години, за пенсия стаж.

Часовници стари, кой пенсионира?

 

Да бъде на място и все да брои

секунди крилати и час подир час.

Минути, години, човешки съдби...

Не ви ли е мъчно на някой от вас?

 

За тази нелека съдба и живот,

да бъде на място, ръце да върти.

Да гледа самотен към синия свод

и все да брои, да брои, да брои...

 

Не помня кога, откъде съм разбрал

за майстора, който живот му дари.

От свойто сърце частица му дал,

на кръглия час, като жив да трепти.

 

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??