Eipril (Хари Спасов) Eipril (Хари Спасов)
52 1.4K
Jun 9, 2021, 10:29 AM

Градският часовник

  Poetry » Other
492 0 2

Протяга ръцете си градският страж,

от каменна кула тиктака, не спира.

Натрупа години, за пенсия стаж.

Часовници стари, кой пенсионира?

 

Да бъде на място и все да брои

секунди крилати и час подир час.

Минути, години, човешки съдби...

Не ви ли е мъчно на някой от вас?

 

За тази нелека съдба и живот,

да бъде на място, ръце да върти.

Да гледа самотен към синия свод

и все да брои, да брои, да брои...

 

Не помня кога, откъде съм разбрал

за майстора, който живот му дари.

От свойто сърце частица му дал,

на кръглия час, като жив да трепти.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0