Иве (Иванка Стоянова) Иве (Иванка Стоянова)
2
22 mar 2009, 16:19

Градът

911 0 5

 

 

                     Градът

 

 

           Градът разтваря уморена длан.

           Залезът ни гледа, изчервен като момиче.

           Стъпките кънтят по мокрия паваж.

           Улиците тръпнат към небето с жадни устни.

           Усамотени къщи разтварят гръд свенливо.

           Гръм запраща мислите далече.

           Капки дъжд целуват жълти листи.

           Хризантемите залъгват ни с усмивки.

           Разходих думи между онемелите ти устни

           с мечта да си възвърна чувството на влюбена.

           Притварям устни за целувка...

           Как искам да събудя времето!

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Стоянова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0