Mar 22, 2009, 4:19 PM

Градът 

  Poetry » White poetry
572 0 5

 

 

                     Градът

 

 

           Градът разтваря уморена длан.

           Залезът ни гледа, изчервен като момиче.

           Стъпките кънтят по мокрия паваж.

           Улиците тръпнат към небето с жадни устни.

           Усамотени къщи разтварят гръд свенливо.

           Гръм запраща мислите далече.

           Капки дъжд целуват жълти листи.

           Хризантемите залъгват ни с усмивки.

           Разходих думи между онемелите ти устни

           с мечта да си възвърна чувството на влюбена.

           Притварям устни за целувка...

           Как искам да събудя времето!

 

 

 

 

 

© Иванка Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??