Градът
Градът разтваря уморена длан.
Залезът ни гледа, изчервен като момиче.
Стъпките кънтят по мокрия паваж.
Улиците тръпнат към небето с жадни устни.
Усамотени къщи разтварят гръд свенливо.
Гръм запраща мислите далече.
Капки дъжд целуват жълти листи.
Хризантемите залъгват ни с усмивки.
Разходих думи между онемелите ти устни
с мечта да си възвърна чувството на влюбена.
Притварям устни за целувка...
Как искам да събудя времето!
© Иванка Стоянова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
