Градът
Градът
Градът разтваря уморена длан.
Залезът ни гледа, изчервен като момиче.
Стъпките кънтят по мокрия паваж.
Улиците тръпнат към небето с жадни устни.
Усамотени къщи разтварят гръд свенливо.
Гръм запраща мислите далече.
Капки дъжд целуват жълти листи.
Хризантемите залъгват ни с усмивки.
Разходих думи между онемелите ти устни
с мечта да си възвърна чувството на влюбена.
Притварям устни за целувка...
Как искам да събудя времето!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иванка Стоянова Все права защищены
