Градът
Градът
Градът разтваря уморена длан.
Залезът ни гледа, изчервен като момиче.
Стъпките кънтят по мокрия паваж.
Улиците тръпнат към небето с жадни устни.
Усамотени къщи разтварят гръд свенливо.
Гръм запраща мислите далече.
Капки дъжд целуват жълти листи.
Хризантемите залъгват ни с усмивки.
Разходих думи между онемелите ти устни
с мечта да си възвърна чувството на влюбена.
Притварям устни за целувка...
Как искам да събудя времето!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванка Стоянова Всички права запазени
