Градът

12 ago 2009, 16:00

Poesía

396 0 0

Ти си сковал в бетонната си гръд

огромна пропаст, лабиринт от знаци.

Сред шумовете на забързания ден,

под смог се крият зъбите ти страшни.

В нощта бездънна, осветен с неон

проблясва твоят поглед остро.

Предлагаш много срещу всичко,

което можеш да отровиш.

Бездомници сме ние в този град,

световен сякаш, неизброден,

без граници, но и без изход,

развратно дишащ във врата ни.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.