Градът
Ти си сковал в бетонната си гръд
огромна пропаст, лабиринт от знаци.
Сред шумовете на забързания ден,
под смог се крият зъбите ти страшни.
В нощта бездънна, осветен с неон
проблясва твоят поглед остро.
Предлагаш много срещу всичко,
което можеш да отровиш.
Бездомници сме ние в този град,
световен сякаш, неизброден,
без граници, но и без изход,
развратно дишащ във врата ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостина Попова Всички права запазени
