Ти си сковал в бетонната си гръд
огромна пропаст, лабиринт от знаци.
Сред шумовете на забързания ден,
под смог се крият зъбите ти страшни.
В нощта бездънна, осветен с неон
проблясва твоят поглед остро.
Предлагаш много срещу всичко,
което можеш да отровиш.
Бездомници сме ние в този град,
световен сякаш, неизброден,
без граници, но и без изход,
развратно дишащ във врата ни.
© Радостина Попова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
