Aug 12, 2009, 4:00 PM

Градът 

  Poetry
429 0 0

Ти си сковал в бетонната си гръд

огромна пропаст, лабиринт от знаци.

Сред шумовете на забързания ден,

под смог се крият зъбите ти страшни.

 

В нощта бездънна, осветен с неон

проблясва твоят поглед остро.

Предлагаш много срещу всичко,

което можеш да отровиш.

 

Бездомници сме ние в този град,

световен сякаш, неизброден,

без граници, но и без изход,

развратно дишащ във врата ни.

© Радостина Попова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??