12 авг. 2009 г., 16:00

Градът 

  Поэзия
400 0 0

Ти си сковал в бетонната си гръд

огромна пропаст, лабиринт от знаци.

Сред шумовете на забързания ден,

под смог се крият зъбите ти страшни.

 

В нощта бездънна, осветен с неон

проблясва твоят поглед остро.

Предлагаш много срещу всичко,

което можеш да отровиш.

 

Бездомници сме ние в този град,

световен сякаш, неизброден,

без граници, но и без изход,

развратно дишащ във врата ни.

© Радостина Попова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??