ruba (Руми Бакърджиева) ruba (Руми Бакърджиева)
24 316
27 ago 2009, 20:45

Градът

  Poesía
690 0 10

Прегърна ме градът.

И смля духа ми.

Сега излизат лентички покруса.

Забравих да си сложа грим

и ето ме –

безлична,

притеснена

в автобуса.

Пътувам по усещане

за спирките.

Прозорците са мръсни

и заяждат...

Не стига въздух,

а виреят мисли,

способни

всеки стимул да разяждат...

Единствено

спасение са книгите,

изписаното слово

да рисува,

да оживяват

смислени картини,

та часовете тук

да са си стрували...

А след това

ще се престоря майсторски,

че този ден

все пак не е безличен...

 

Прегърна ме градът

с обятия дяволски

и смля духа ми

в тонус

прозаичен...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0