27 ago 2009, 20:45

Градът

  Poesía
684 0 10

Прегърна ме градът.

И смля духа ми.

Сега излизат лентички покруса.

Забравих да си сложа грим

и ето ме –

безлична,

притеснена

в автобуса.

Пътувам по усещане

за спирките.

Прозорците са мръсни

и заяждат...

Не стига въздух,

а виреят мисли,

способни

всеки стимул да разяждат...

Единствено

спасение са книгите,

изписаното слово

да рисува,

да оживяват

смислени картини,

та часовете тук

да са си стрували...

А след това

ще се престоря майсторски,

че този ден

все пак не е безличен...

 

Прегърна ме градът

с обятия дяволски

и смля духа ми

в тонус

прозаичен...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...