Градът
Прегърна ме градът.
И смля духа ми.
Сега излизат лентички покруса.
Забравих да си сложа грим
и ето ме –
безлична,
притеснена
в автобуса.
Пътувам по усещане
за спирките.
Прозорците са мръсни
и заяждат...
Не стига въздух,
а виреят мисли,
способни
всеки стимул да разяждат...
Единствено
спасение са книгите,
изписаното слово
да рисува,
да оживяват
смислени картини,
та часовете тук
да са си стрували...
А след това
ще се престоря майсторски,
че този ден
все пак не е безличен...
Прегърна ме градът
с обятия дяволски
и смля духа ми
в тонус
прозаичен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
