ruba (Руми Бакърджиева) ruba (Руми Бакърджиева)
24 316
Aug 27, 2009, 8:45 PM

Градът

  Poetry
681 0 10

Прегърна ме градът.

И смля духа ми.

Сега излизат лентички покруса.

Забравих да си сложа грим

и ето ме –

безлична,

притеснена

в автобуса.

Пътувам по усещане

за спирките.

Прозорците са мръсни

и заяждат...

Не стига въздух,

а виреят мисли,

способни

всеки стимул да разяждат...

Единствено

спасение са книгите,

изписаното слово

да рисува,

да оживяват

смислени картини,

та часовете тук

да са си стрували...

А след това

ще се престоря майсторски,

че този ден

все пак не е безличен...

 

Прегърна ме градът

с обятия дяволски

и смля духа ми

в тонус

прозаичен...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0