17 sept 2007, 21:30

Графично

  Poesía
880 0 6
 

Черната зима с бели преспи повива

бяло семе, заспало върху черната пръст.

Черни ръце с бели рози покриват

буквите бели върху черния кръст.


Черната котка бели лапички мие,

в бяла нощ чака своя черен любим.

В черна мъгла бели сенки се крият

и белеят очите под черния грим.


Черните мисли в главата ми бяла,

тровят белите чувства в черното ми сърце.

Черни слова по небе изсветляло

драска бялата птица с черно перце.

Храбрият ден, със снежинки полепнал,

хвърли в тъмната стая жълт портокал.

С детска усмивка и юмрук неукрепнал,

закани се утрото на света чернобял.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цонка Людмилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....