17 sept 2007, 21:30

Графично

  Poesía
876 0 6
 

Черната зима с бели преспи повива

бяло семе, заспало върху черната пръст.

Черни ръце с бели рози покриват

буквите бели върху черния кръст.


Черната котка бели лапички мие,

в бяла нощ чака своя черен любим.

В черна мъгла бели сенки се крият

и белеят очите под черния грим.


Черните мисли в главата ми бяла,

тровят белите чувства в черното ми сърце.

Черни слова по небе изсветляло

драска бялата птица с черно перце.

Храбрият ден, със снежинки полепнал,

хвърли в тъмната стая жълт портокал.

С детска усмивка и юмрук неукрепнал,

закани се утрото на света чернобял.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цонка Людмилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...