17.09.2007 г., 21:30

Графично

874 0 6
 

Черната зима с бели преспи повива

бяло семе, заспало върху черната пръст.

Черни ръце с бели рози покриват

буквите бели върху черния кръст.


Черната котка бели лапички мие,

в бяла нощ чака своя черен любим.

В черна мъгла бели сенки се крият

и белеят очите под черния грим.


Черните мисли в главата ми бяла,

тровят белите чувства в черното ми сърце.

Черни слова по небе изсветляло

драска бялата птица с черно перце.

Храбрият ден, със снежинки полепнал,

хвърли в тъмната стая жълт портокал.

С детска усмивка и юмрук неукрепнал,

закани се утрото на света чернобял.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цонка Людмилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...