Графично
Черната зима с бели преспи повива
бяло семе, заспало върху черната пръст.
Черни ръце с бели рози покриват
буквите бели върху черния кръст.
Черната котка бели лапички мие,
в бяла нощ чака своя черен любим.
В черна мъгла бели сенки се крият
и белеят очите под черния грим.
Черните мисли в главата ми бяла,
тровят белите чувства в черното ми сърце.
Черни слова по небе изсветляло
драска бялата птица с черно перце.
Храбрият ден, със снежинки полепнал,
хвърли в тъмната стая жълт портокал.
С детска усмивка и юмрук неукрепнал,
закани се утрото на света чернобял.
© Цонка Людмилова All rights reserved.
