17 сент. 2007 г., 21:30

Графично

878 0 6
 

Черната зима с бели преспи повива

бяло семе, заспало върху черната пръст.

Черни ръце с бели рози покриват

буквите бели върху черния кръст.


Черната котка бели лапички мие,

в бяла нощ чака своя черен любим.

В черна мъгла бели сенки се крият

и белеят очите под черния грим.


Черните мисли в главата ми бяла,

тровят белите чувства в черното ми сърце.

Черни слова по небе изсветляло

драска бялата птица с черно перце.

Храбрият ден, със снежинки полепнал,

хвърли в тъмната стая жълт портокал.

С детска усмивка и юмрук неукрепнал,

закани се утрото на света чернобял.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цонка Людмилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...