22 mar 2014, 21:20

Гравитация 

  Poesía » Otra
595 0 5

Тази вечер Луната е остра –

милостиво ребро Адамово,

в синьо – оголен остров.

Огризки от райски ябълки.

Луната отключва митове,

после крие ключа в пазва.

Белези в грешен  иврит

безгрешно греха пазят.

Млечен е пътят. Без свършек.

Гравитация. Камъни няма.

Усмивка е последният къшей,

който преглъщаш. Рана е.

Няма хълм. В деколтето лунно

търсиш център за кръста си.

Откриваш душа – без струни.

И посягаш. С кал по пръстите.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??