22 mar 2014, 21:20

Гравитация

  Poesía » Otra
808 0 5

Тази вечер Луната е остра –

милостиво ребро Адамово,

в синьо – оголен остров.

Огризки от райски ябълки.

Луната отключва митове,

после крие ключа в пазва.

Белези в грешен  иврит

безгрешно греха пазят.

Млечен е пътят. Без свършек.

Гравитация. Камъни няма.

Усмивка е последният къшей,

който преглъщаш. Рана е.

Няма хълм. В деколтето лунно

търсиш център за кръста си.

Откриваш душа – без струни.

И посягаш. С кал по пръстите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...