22 mar 2014, 21:20

Гравитация

  Poesía » Otra
810 0 5

Тази вечер Луната е остра –

милостиво ребро Адамово,

в синьо – оголен остров.

Огризки от райски ябълки.

Луната отключва митове,

после крие ключа в пазва.

Белези в грешен  иврит

безгрешно греха пазят.

Млечен е пътят. Без свършек.

Гравитация. Камъни няма.

Усмивка е последният къшей,

който преглъщаш. Рана е.

Няма хълм. В деколтето лунно

търсиш център за кръста си.

Откриваш душа – без струни.

И посягаш. С кал по пръстите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...