Mar 22, 2014, 9:20 PM

Гравитация 

  Poetry » Other
593 0 5

Тази вечер Луната е остра –

милостиво ребро Адамово,

в синьо – оголен остров.

Огризки от райски ябълки.

Луната отключва митове,

после крие ключа в пазва.

Белези в грешен  иврит

безгрешно греха пазят.

Млечен е пътят. Без свършек.

Гравитация. Камъни няма.

Усмивка е последният къшей,

който преглъщаш. Рана е.

Няма хълм. В деколтето лунно

търсиш център за кръста си.

Откриваш душа – без струни.

И посягаш. С кал по пръстите.

© Даниела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??