Гравитация
Тази вечер Луната е остра –
милостиво ребро Адамово,
в синьо – оголен остров.
Огризки от райски ябълки.
Луната отключва митове,
после крие ключа в пазва.
Белези в грешен иврит
безгрешно греха пазят.
Млечен е пътят. Без свършек.
Гравитация. Камъни няма.
Усмивка е последният къшей,
който преглъщаш. Рана е.
Няма хълм. В деколтето лунно
търсиш център за кръста си.
Откриваш душа – без струни.
И посягаш. С кал по пръстите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
