4 dic 2009, 17:13

Гравитация 

  Poesía » Otra
2106 0 38

Откакто пламна лудост зад очите ми,
е малко по-нормално за живеене
и много по-неловко за обичане...
Настигам хоризонта по пустеене.

Не виждам по-далеч от самотата си.
Едва-едва докосвам даже утрото.
Отгоре - път, а въздух под краката ми.
Отвсякъде - мъгла... И нищо хубаво.

И - общо взето - никакви съмнения,
че някой ще опре до мен за крадене.
В един момент на умопомрачение
се ражда само фобия от падане

и чувството, че дъното е някъде...
Където и да е, но не под мене.
Не мога да летя. Какво ми трябва ли?
От няколко неща - най-много време.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??