4.12.2009 г., 17:13 ч.

Гравитация 

  Поезия » Друга
2202 0 38
Откакто пламна лудост зад очите ми,
е малко по-нормално за живеене
и много по-неловко за обичане...
Настигам хоризонта по пустеене.
Не виждам по-далеч от самотата си.
Едва-едва докосвам даже утрото.
Отгоре - път, а въздух под краката ми.
Отвсякъде - мъгла... И нищо хубаво.
И - общо взето - никакви съмнения,
че някой ще опре до мен за крадене.
В един момент на умопомрачение
се ражда само фобия от падане ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Предложения
: ??:??