10 jul 2009, 23:45

Гравитация

879 0 2

Гравитация

 

Възседнали душите окрилени

обичаме, живеем и творим.

Щастливо с муза наградени

до смърт се учим да летим.

 

Въртим се в орбита около земята

и всеки миг по някой вдъхновен

спонтанно центробежността замята,

от слънчев вихър уловен.

 

Пресича той бездънни висоти,

оставя блеснала следа,

улавя райски красоти

и ги дарява на света.

 

Тлеят совалки - слънчеви кристали,

там може да се качи всеки

и корпусите да разпали,

излитайки в космичните пътеки.

 

Те в кръстопъти се подреждат.

Пилота може да избира –

кои за неговия свят отвеждат

и откъде истинността извира.

 

По който път и да поемем,

по – важното е да останем хора,

на радостите да се смеем

и да играем с малките на двора.

 

От тая треска заразен

летял съм жизнен по света,

центростремежно  зареден

и вдъхновен от теб, Земя.

 

Жадувам те! Прегръщам всички!

Желая лудо влюбени очи,

обичам детските ръчички,

харесвам земните мечти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно!
    Поздрав!
  • "Тлеят совалки - слънчеви кристали" Да! Това ми напомни за "Чалънджър" и "Колумбия", както и да е обаче:

    Ще тъгуваме неимоверно
    и меланхоля в гърлата ще засяда,
    но зова на небето вечерно,
    е на наште сърца тъй заряда,
    да търсим новите простори,
    да пием дъжд под нови небеса,
    вратата никой няма как да ни затвори,
    към предстоящите ни чудеса.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...