10 jul 2009, 23:45

Гравитация

878 0 2

Гравитация

 

Възседнали душите окрилени

обичаме, живеем и творим.

Щастливо с муза наградени

до смърт се учим да летим.

 

Въртим се в орбита около земята

и всеки миг по някой вдъхновен

спонтанно центробежността замята,

от слънчев вихър уловен.

 

Пресича той бездънни висоти,

оставя блеснала следа,

улавя райски красоти

и ги дарява на света.

 

Тлеят совалки - слънчеви кристали,

там може да се качи всеки

и корпусите да разпали,

излитайки в космичните пътеки.

 

Те в кръстопъти се подреждат.

Пилота може да избира –

кои за неговия свят отвеждат

и откъде истинността извира.

 

По който път и да поемем,

по – важното е да останем хора,

на радостите да се смеем

и да играем с малките на двора.

 

От тая треска заразен

летял съм жизнен по света,

центростремежно  зареден

и вдъхновен от теб, Земя.

 

Жадувам те! Прегръщам всички!

Желая лудо влюбени очи,

обичам детските ръчички,

харесвам земните мечти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно!
    Поздрав!
  • "Тлеят совалки - слънчеви кристали" Да! Това ми напомни за "Чалънджър" и "Колумбия", както и да е обаче:

    Ще тъгуваме неимоверно
    и меланхоля в гърлата ще засяда,
    но зова на небето вечерно,
    е на наште сърца тъй заряда,
    да търсим новите простори,
    да пием дъжд под нови небеса,
    вратата никой няма как да ни затвори,
    към предстоящите ни чудеса.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...