Гравитация
Гравитация
Възседнали душите окрилени
обичаме, живеем и творим.
Щастливо с муза наградени
до смърт се учим да летим.
Въртим се в орбита около земята
и всеки миг по някой вдъхновен
спонтанно центробежността замята,
от слънчев вихър уловен.
Пресича той бездънни висоти,
оставя блеснала следа,
улавя райски красоти
и ги дарява на света.
Тлеят совалки - слънчеви кристали,
там може да се качи всеки
и корпусите да разпали,
излитайки в космичните пътеки.
Те в кръстопъти се подреждат.
Пилота може да избира –
кои за неговия свят отвеждат
и откъде истинността извира.
По който път и да поемем,
по – важното е да останем хора,
на радостите да се смеем
и да играем с малките на двора.
От тая треска заразен
летял съм жизнен по света,
центростремежно зареден
и вдъхновен от теб, Земя.
Жадувам те! Прегръщам всички!
Желая лудо влюбени очи,
обичам детските ръчички,
харесвам земните мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Борисов Всички права запазени
