Гравитация
Гравитация
Възседнали душите окрилени
обичаме, живеем и творим.
Щастливо с муза наградени
до смърт се учим да летим.
Въртим се в орбита около земята
и всеки миг по някой вдъхновен
спонтанно центробежността замята,
от слънчев вихър уловен.
Пресича той бездънни висоти,
оставя блеснала следа,
улавя райски красоти
и ги дарява на света.
Тлеят совалки - слънчеви кристали,
там може да се качи всеки
и корпусите да разпали,
излитайки в космичните пътеки.
Те в кръстопъти се подреждат.
Пилота може да избира –
кои за неговия свят отвеждат
и откъде истинността извира.
По който път и да поемем,
по – важното е да останем хора,
на радостите да се смеем
и да играем с малките на двора.
От тая треска заразен
летял съм жизнен по света,
центростремежно зареден
и вдъхновен от теб, Земя.
Жадувам те! Прегръщам всички!
Желая лудо влюбени очи,
обичам детските ръчички,
харесвам земните мечти.
© Борис Борисов All rights reserved.
