Смея се, в тъмната стая,
сам като луд в тъмнината се смея,
смея се на суетата, срещу
мъката, болката и тъгата.
Смея се от сутрин до вечер,
отвътре ме гложди тъга,
но аз я боря със смях,
всеки грях посрещам със смях.
Смея се, когато любовта
ми обърне пак гръб,
смея се се дори на чуждата скръб,
днес отново нямам никой до мен,
но смехът ме лекува, самотата от мен се страхува...
© Атанас Къшев Todos los derechos reservados
смея да твърдя че друга дума ти трябва тук ... може да те подценя и обидя ... не не това си искал да кажеш ... защото най- малкото е ... извратено ...
иначе ... на прав път си ... но много сила ти трябва ... има огромна разлика между ... безсилен , истеричен смях ... и един .. овладян ... и... зареждащ такъв ...