Грехотерапия (Монологът на един луд)
980
0
2
Смея се, в тъмната стая,
сам като луд в тъмнината се смея,
смея се на суетата, срещу
мъката, болката и тъгата.
Смея се от сутрин до вечер,
отвътре ме гложди тъга,
но аз я боря със смях,
всеки грях посрещам със смях.
Смея се, когато любовта
ми обърне пак гръб,
смея се се дори на чуждата скръб,
днес отново нямам никой до мен,
но смехът ме лекува, самотата от мен се страхува...
© Атанас Къшев All rights reserved.
но пък евала, че се НАДсмиваш, само един силен човек може да го направи! Поздрав за стиха, желая успехи!