Грехотерапия (Монологът на един луд)

6 мар. 2009 г., 14:12

Поэзия » Юмористическая

690 0 2

Смея се, в тъмната стая,

сам като луд в тъмнината се смея,

смея се на суетата, срещу

мъката, болката и тъгата.

Смея се от сутрин до вечер,

отвътре ме гложди тъга,

но аз я боря със смях,

всеки грях посрещам със смях.

Смея се, когато любовта

ми обърне пак гръб,

смея се се дори на чуждата скръб,

днес отново нямам никой до мен,

но смехът ме лекува, самотата от мен се страхува...

Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

2009-03-07T02:20:17+02:00

всеки грях посрещам със смях.- сигурен ли си че думата е - грях ...
смея да твърдя че друга дума ти трябва тук ... може да те подценя и обидя ... не не това си искал да кажеш ... защото най- малкото е ... извратено ...

иначе ... на прав път си ... но много сила ти трябва ... има огромна разлика между ... безсилен , истеричен смях ... и един .. овладян ... и... зареждащ такъв ...
viktoar (Виктория Стоянова)

2009-03-06T20:25:03+02:00

Светът е оцелял, защото се е смял...но аз лично съм далеч от мисълта, че смехът ти е здравословен но пък евала, че се НАДсмиваш, само един силен човек може да го направи! Поздрав за стиха, желая успехи!