6 мар. 2009 г., 14:12

Грехотерапия (Монологът на един луд)

985 0 2

Смея се, в тъмната стая,

сам като луд в тъмнината се смея,

смея се на суетата, срещу

мъката, болката и тъгата.

 

Смея се от сутрин до вечер,

отвътре ме гложди тъга,

но аз я боря със смях,

всеки грях посрещам със смях.

 

Смея се, когато любовта

ми обърне пак гръб,

смея се се дори на чуждата скръб,

днес отново нямам никой до мен,

но смехът ме лекува, самотата от мен се страхува...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Къшев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • всеки грях посрещам със смях.- сигурен ли си че думата е - грях ...
    смея да твърдя че друга дума ти трябва тук ... може да те подценя и обидя ... не не това си искал да кажеш ... защото най- малкото е ... извратено ...


    иначе ... на прав път си ... но много сила ти трябва ... има огромна разлика между ... безсилен , истеричен смях ... и един .. овладян ... и... зареждащ такъв ...
  • Светът е оцелял, защото се е смял...но аз лично съм далеч от мисълта, че смехът ти е здравословен но пък евала, че се НАДсмиваш, само един силен човек може да го направи! Поздрав за стиха, желая успехи!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...