5 abr 2007, 14:36

Грехове

  Poesía
1.7K 0 7


Суетност
Обсебва постепенно дни
и нощи.
Часове се взираш в огледало,
фантазираш за надмощие.
Гордост.
Изначален грях.
Липса на душевност,
страшният кошмар идва
от прозрението,
че отново ще си прах...
разпиляна с времето.
Лицемерие.
Уф, презреният от всички.
Демонстрира ти смирение.
С блеснали очички
се прегръща с изкушенията.
Завист, злост, лъжа...
Имат ли предел?!
Де са Бога, Любовта...
Вярвай и ще оцелеят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Шопландия Софийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих!Много ми хареса!
    Поздрави от мен!
  • "...прозрението,
    че отново ще си прах...
    разпиляна с времето. "
    Радко се досещаме за тази истина, а тя трябва да ни води, за да осмислим дните си.
    БРАВО, Шопче!
  • Финала най-ми хареса!Поздрав!
  • Много хубав стих и силен финал!!! Поздрави!!!
  • Бога и любовта са в самите нас!
    Хубав стих!Поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...