5 апр. 2007 г., 14:36

Грехове 

  Поэзия
1335 0 7


Суетност
Обсебва постепенно дни
и нощи.
Часове се взираш в огледало,
фантазираш за надмощие.
Гордост.
Изначален грях.
Липса на душевност,
страшният кошмар идва
от прозрението,
че отново ще си прах...
разпиляна с времето.
Лицемерие.
Уф, презреният от всички.
Демонстрира ти смирение.
С блеснали очички
се прегръща с изкушенията.
Завист, злост, лъжа...
Имат ли предел?!
Де са Бога, Любовта...
Вярвай и ще оцелеят.

© Шопландия Софийска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасен стих!Много ми хареса!
    Поздрави от мен!
  • "...прозрението,
    че отново ще си прах...
    разпиляна с времето. "
    Радко се досещаме за тази истина, а тя трябва да ни води, за да осмислим дните си.
    БРАВО, Шопче!
  • Финала най-ми хареса!Поздрав!
  • Много хубав стих и силен финал!!! Поздрави!!!
  • Бога и любовта са в самите нас!
    Хубав стих!Поздрави!
  • Хубав стих!
  • Завист, злост, лъжа...
    Имат ли предел?!
    Де са Бога, Любовта...
    Вярвай и ще оцелеят.
    ...
    Много силно!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??