5 апр. 2007 г., 14:36

Грехове

1.7K 0 7


Суетност
Обсебва постепенно дни
и нощи.
Часове се взираш в огледало,
фантазираш за надмощие.
Гордост.
Изначален грях.
Липса на душевност,
страшният кошмар идва
от прозрението,
че отново ще си прах...
разпиляна с времето.
Лицемерие.
Уф, презреният от всички.
Демонстрира ти смирение.
С блеснали очички
се прегръща с изкушенията.
Завист, злост, лъжа...
Имат ли предел?!
Де са Бога, Любовта...
Вярвай и ще оцелеят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Шопландия Софийска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен стих!Много ми хареса!
    Поздрави от мен!
  • "...прозрението,
    че отново ще си прах...
    разпиляна с времето. "
    Радко се досещаме за тази истина, а тя трябва да ни води, за да осмислим дните си.
    БРАВО, Шопче!
  • Финала най-ми хареса!Поздрав!
  • Много хубав стих и силен финал!!! Поздрави!!!
  • Бога и любовта са в самите нас!
    Хубав стих!Поздрави!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...