Apr 5, 2007, 2:36 PM

Грехове

  Poetry
1.7K 0 7


Суетност
Обсебва постепенно дни
и нощи.
Часове се взираш в огледало,
фантазираш за надмощие.
Гордост.
Изначален грях.
Липса на душевност,
страшният кошмар идва
от прозрението,
че отново ще си прах...
разпиляна с времето.
Лицемерие.
Уф, презреният от всички.
Демонстрира ти смирение.
С блеснали очички
се прегръща с изкушенията.
Завист, злост, лъжа...
Имат ли предел?!
Де са Бога, Любовта...
Вярвай и ще оцелеят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шопландия Софийска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасен стих!Много ми хареса!
    Поздрави от мен!
  • "...прозрението,
    че отново ще си прах...
    разпиляна с времето. "
    Радко се досещаме за тази истина, а тя трябва да ни води, за да осмислим дните си.
    БРАВО, Шопче!
  • Финала най-ми хареса!Поздрав!
  • Много хубав стих и силен финал!!! Поздрави!!!
  • Бога и любовта са в самите нас!
    Хубав стих!Поздрави!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...