1 oct 2015, 23:06

Греховност 

  Poesía
347 0 2

За греховете нашите

човешките,

за собствените наши

грехове...

Молим се с сърце открито,

надявам се че Бог ни е

простил.

Защо тогава с гузност

живота си живеем!?

Защо преглъщаме

горчивата вина?

Защо и позволяваме на нея,

от гузност ли или от копнежа

сами да стигнем до това.

Да осъзнаем греховете свой,

да се помолим и да си простим.

Дано тогава никой не повтори

в грях отново и в лъжа,

да омърси... Не само себе си,

но и тези с който врекъл се е

да живее до смъртта.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много се радвам че ви е харесъл стиха ми!Найстина се бях притеснил че не съм успял да покажа себе си и ...!Благодаря ви приятели!До нови!!!
  • С Влади! Поздрав!
Propuestas
: ??:??