1 oct 2015, 23:06

Греховност

  Poesía
465 0 2

За греховете нашите

човешките,

за собствените наши

грехове...

Молим се с сърце открито,

надявам се че Бог ни е

простил.

Защо тогава с гузност

живота си живеем!?

Защо преглъщаме

горчивата вина?

Защо и позволяваме на нея,

от гузност ли или от копнежа

сами да стигнем до това.

Да осъзнаем греховете свой,

да се помолим и да си простим.

Дано тогава никой не повтори

в грях отново и в лъжа,

да омърси... Не само себе си,

но и тези с който врекъл се е

да живее до смъртта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много се радвам че ви е харесъл стиха ми!Найстина се бях притеснил че не съм успял да покажа себе си и ...!Благодаря ви приятели!До нови!!!
  • С Влади! Поздрав!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...