Oct 1, 2015, 11:06 PM

Греховност

  Poetry
462 0 2

За греховете нашите

човешките,

за собствените наши

грехове...

Молим се с сърце открито,

надявам се че Бог ни е

простил.

Защо тогава с гузност

живота си живеем!?

Защо преглъщаме

горчивата вина?

Защо и позволяваме на нея,

от гузност ли или от копнежа

сами да стигнем до това.

Да осъзнаем греховете свой,

да се помолим и да си простим.

Дано тогава никой не повтори

в грях отново и в лъжа,

да омърси... Не само себе си,

но и тези с който врекъл се е

да живее до смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много се радвам че ви е харесъл стиха ми!Найстина се бях притеснил че не съм успял да покажа себе си и ...!Благодаря ви приятели!До нови!!!
  • С Влади! Поздрав!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...