За греховете нашите
човешките,
за собствените наши
грехове...
Молим се с сърце открито,
надявам се че Бог ни е
простил.
Защо тогава с гузност
живота си живеем!?
Защо преглъщаме
горчивата вина?
Защо и позволяваме на нея,
от гузност ли или от копнежа
сами да стигнем до това.
Да осъзнаем греховете свой,
да се помолим и да си простим.
Дано тогава никой не повтори
в грях отново и в лъжа,
да омърси... Не само себе си,
но и тези с който врекъл се е
да живее до смъртта.
© Ангел Всички права запазени