1.10.2015 г., 23:06

Греховност

463 0 2

За греховете нашите

човешките,

за собствените наши

грехове...

Молим се с сърце открито,

надявам се че Бог ни е

простил.

Защо тогава с гузност

живота си живеем!?

Защо преглъщаме

горчивата вина?

Защо и позволяваме на нея,

от гузност ли или от копнежа

сами да стигнем до това.

Да осъзнаем греховете свой,

да се помолим и да си простим.

Дано тогава никой не повтори

в грях отново и в лъжа,

да омърси... Не само себе си,

но и тези с който врекъл се е

да живее до смъртта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много се радвам че ви е харесъл стиха ми!Найстина се бях притеснил че не съм успял да покажа себе си и ...!Благодаря ви приятели!До нови!!!
  • С Влади! Поздрав!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...