Грехът на прадядо ми

Войната. Прадядо — поручик за свръзка, на кон,

с депеша препускал по плато скалисто.

На мaлка поляна попаднал на “вражи пагон” —

войник чистел пушка и пеел замислен.

А звучна била песента и изпята със глас,

с копнеж как любимата ще го посрещне.

Прадядо поспрял се и слушал я с радост, в захлас,

забравил за миг, че враг има насреща.

Но онзи видял го и пушката взел да гласи.

Прадядо, обаче, с нагана бил първи.

С предсмъртен вик другият тихия ден огласил,

земята попила му топлите кърви.

Измъчвал се много прадядо, че грях непростим

извършил — убил песента и човека.

Войникът останал би сигурно жив, невредим,

да минал бе с коня по друга пътека.