21.11.2015 г., 0:27 ч.

Грехът на прадядо ми 

  Поезия » Друга
294 0 0

Грехът на прадядо ми

 

Войната. Прадядо — поручик за свръзка, на кон,

с депеша препускал по плато скалисто.

На мaлка поляна попаднал на “вражи пагон” —

войник чистел пушка и пеел замислен.

 

А звучна била песента и изпята със глас,

с копнеж как любимата ще го посрещне.

Прадядо поспрял се и слушал я с радост, в захлас,

забравил за миг, че враг има насреща.

 

Но онзи видял го и пушката взел да гласи.

Прадядо, обаче, с нагана бил първи.

С предсмъртен вик другият тихия ден огласил,

земята попила му топлите кърви.

 

Измъчвал се много прадядо, че грях непростим

извършил — убил песента и човека.

Войникът останал би сигурно жив, невредим,

да минал бе с коня по друга пътека.

© Владимир Костов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??